За защита на йерархията: ползите от опита и знанията

За защита на йерархията: ползите от опита и знанията

Като общество забравихме за предимствата на йерархията, опита и знанието. Време е да си спомните това.

Съвременният Запад прави голям залог за стойността на равенството. Равноправните права са залегнали в закона, а старите йерархии на благородството и социалните класове са били разпитани, ако не са напълно унищожени. Малцина ще се съмняват, че едно глобално общество е хубаво по отношение на тези промени. Йерархиите обаче не изчезнаха. Съвременното общество все още е разделено на слоеве в зависимост от богатството и статута.

От друга страна идеята за чисто елитарен свят, в която изобщо няма йерархии, изглежда нереално и непривлекателно. Ако мислите така, никой не иска да се отърве от йерархиите, защото всички ние се възползваме от признанието, че някои хора са по-квалифицирани от други, за да изпълняват определени роли в обществото. Предпочитаме да бъдат лекувани от опитни хирурзи, а не от млади студенти, да получават финансови съвети от специалисти, а не от стажанти. Добри и допустими йерархии - те са навсякъде.

Йерархията обаче е твърде старомодна, за да бъде защитена или похвалена. Британското правителство осъжда експерти, чиито възгледи не съвпадат с общественото мнение; избирателните платформи на Доналд Тръмп и Бърни Сандърс критикуваха Вашингтонския елит; Икономистите са обвинени, че не прогнозират кризата от 2008 г .; и дори на медицинските специалисти се лекуват с недоверие, особено когато става дума за ваксинация в детска възраст. Живеем във време, когато няма разлика между оправдани и полезни йерархии, от една страна, и от друга страна самоиздиращи се и експлоатиращи елити.

Като група считаме, че по-ясна представа за йерархията и равенството е ключът към бизнеса, политиката и обществения живот. Трябва да премахнем табута, за да обсъждаме добрите йерархии. Предвид факта, че йерархиите са неизбежни, е много важно да се създадат добри и да се избегнат онези, които се смятат за лоши. Необходимо е също така да се определи колко полезна и подходяща йерархия поддържа и насърчава нормалните форми на равенство. Говорейки за йерархиите, имаме предвид тези характеристики и класификации, които носят очевидните различия в силата.

Ние сме хетерогенна група учени и мислители, които имат значително различаващи се възгледи по повечето политически и етични въпроси. Наскоро участвахме в активно обсъждане на тези въпроси под егидата на Философския и културен център в Лос Анджелис в Бергруейн. Всички се съгласихме, че можем да кажем много в защита на определени йерархии. Представените в тази статия идеи заслужават по-голямо и по-голямо внимание. Те приемат нова неотложност, като се има предвид, че сега световната политика се движи към популизъм, който често критикува йерархията на установяването, макар и парадоксално да звучи, дава авторитарна сила на лицата, които твърдят, че говорят от името на "народа".

И така, какво трябва да се каже за защита на йерархията?

Първо, бюрократичните йерархии могат да бъдат полезни за демокрацията. Бюрокрацията днес е още по-малко популярна от йерархията. Въпреки това, бюрократичните йерархии могат да укрепят важни демократични ценности, като върховенството на закона и равенството.

Съществуват най-малко три начина, по които йерархичните конституционни институции могат да насърчават демокрацията: 1) защитаване на правата на малцинствата и гарантиране, че техните основни интереси не се нарушават от самоусъвършенстване или предубедено мнозинство; 2) ограничаване на властта на мнозинството или малцинствените фракции, за да не им позволи да приемат закони в собствените си интереси, под прикритието на общественото благо; и 3) увеличаване на епистемологичните ресурси, които оказват влияние върху вземането на решения, създаването на закони и политики като цяло. По този начин демокрацията трябва да се гради върху йерархиите, тъй като те допринасят за неговото развитие.

Въпреки това през последните десетилетия тези социални йерархии бяха унищожени и заменени от децентрализирани, конкурентни пазари - всичко това в името на ефективността. Това има смисъл единствено ако ефективността и ефективността (като правило се оценяват в икономическия план) са абсолютни приоритети. В този случай обаче придаваме по-малко значение на такива ценности като върховенството на закона, демократичната легитимност или социалното равенство. Вследствие на това понякога можем да предпочетем оптималната ефективност на демократично отговорните йерархии, които запазват горните стойности.

Йерархичните конституционни институции често са критикувани за това, че не се отчитат пред избирателите, но е много примитивно да се смята, че демократичната отчетност изисква такава пряка връзка. Окончателната отчетност е в по-голяма степен в съответствие с прякото откъсване от пряката отговорност към гласоподавателите.

В допълнение към гражданското си значение, йерархиите, изненадващо, могат да подпомогнат развитието на живота като цяло. Йерархията става потискаща, когато стигне до просто доминиране на другите. Има обаче йерархични форми, които се отнасят до властта, но не "над", а "заедно" с някого. Таоизмът характеризира този тип сила чрез примера за каране на кон, понякога е необходимо да се обръща внимание на случая, а понякога го пускаме. Това не е господство, а координация на действията. В даоизма силата е въпрос на сила и компетентност, а не на господство и превъзходство. В този смисъл йерархията дава възможност, а не лишава.

Вземете например добри взаимоотношения между родители и деца, учители и студенти или работодатели и служители. Много по-лесно и по-ефикасно е да ги изграждате, когато човек, който е на по-висок етап от йерархията, не използва позицията си, за да доминира на тези, които са под него. Напротив, това им дава възможност да развият собствената си сила.

Според един от главните конфуциански идеали студентът трябва да се стреми да надмине своя учител. Конфуцианските йерархии се отличават с взаимни приходи и подкрепа. Същността не е да осъждат или подчертават отличителните способности, а да ги използват ефективно за добри цели.

Поради тази причина неравенството на статута и властта е приемливо само когато се вгражда във взаимоотношенията на взаимните приходи и подкрепа и насърчава развитието на тези, които са на по-ниските нива на йерархията. Това е в съответствие с добре познатата даоистка концепция, според която правителството не е форма на доминиране, а нещо, което разширява правата и възможностите на онези, върху които то се осъществява.

Също така, йерархиите трябва да се развиват динамично във времето. Йерархиите често се оказват катастрофални, не защото установяват различия между хората, а защото укрепват тези различия и им пречат да изчезнат, дори когато те вече не са необходими или престават да служат на добра цел. Накратко, йерархиите стават твърди. Така че това може да обясни защо например представителите на Камарата на лордовете на Великобритания са само хора с определени заслуги. Въпреки това, от историческа гледна точка, това често води до факта, че хората не само задържат властта, когато губят доверие, но по-късно я предават на децата си. Всички легитимни йерархии трябва да се променят във времето, за да се предотврати несправедлива концентрация на власт. Този принцип се основава на възрастовите йерархии, подкрепяни от конфуцианците: младото поколение придобива високия статут и власт на възрастните хора.

За да се осигури защита от злоупотреби от тези, които имат по-висока позиция в обществото, йерархиите също трябва да бъдат ориентирани към субектите. Те създават проблеми, когато станат общи: хората, които имат власт, авторитет или уважение в която и да е сфера, използват позицията си във всички останали. По този начин носителите на политическа власт също имат непропорционална правна сила: те са извън обхвата на закона или носят по-малко правна отговорност от обикновените граждани. Ето защо трябва да се противопоставим на така нареченото "йерархично отклонение" - незаконното разрастване на определена власт.

Това йерархично отклонение се наблюдава не само в политиката, но и в други сложни сфери. Лесно е да се предположи, че само специалистите са в състояние да вземат правилните решения. Сложността на повечето реални проблеми обаче означава, че грешките не могат да бъдат избегнати. За успешното разрешаване на трудни въпроси е много важно да имаме такива универсални качества като безпристрастност, широк спектър от мнения и дискретност.

Всъщност, специалните знания могат да станат по пътя на тези компетенции. Тъй като има компромис между широчината и дълбочината на специалните знания, се оказва, че колкото по-добър е експертът, толкова по-тесен е областта на неговата компетентност. Следователно експертите не трябва да се разглеждат като тези, които винаги вземат най-добрите решения, а като външни източници, които могат да бъдат консултирани от група специалисти с широк кръг от специалисти, които имат универсални компетенции. Тези специалисти от широк профил първо комуникират с експерти, след което подчертават важни аспекти и на тяхна основа вземат едно решение. Така например, решение за условното освобождаване на затворник от затвор не може да бъде взето от само един експерт; Тя трябва да се основава на опита на психолозите, социалните работници, охраната на затворите и т.н. Това е един вид колективен, демократичен процес на вземане на решения.

Но дали йерархиите са съвместими с човешкото достойнство? Важно е да се отбележи, че има много различни форми на йерархия; същото важи и за равенството. Първата статия от Всеобщата декларация за правата на човека гласи: "Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права". Независимо от това, трябва да признаем, че сме различни един от друг; всеки от нас има свой собствен уникален набор от добри качества, които могат да ни причинят особен вид положителна връзка: философите го наричат ​​"ценно уважение". Очакваното уважение е форма на почитане на онези, които показват известно превъзходство: например, поради високите си морални качества или голямо умение в спора. Тъй като превъзходството всъщност е сравнимо, хората неизбежно ще бъдат класирани въз основа на тези оценки, така че някои от тях, разбира се, ще бъдат по-добри от други (в някои отношения). Понятието за равенство в този случай може да се счита за неподходящо.

Една от причините, поради които йерархията е обидна за съвременните егалитарни умове, е, че тя предполага уважение към онези, които са на по-високо ниво, отколкото са те. Ако обаче идеята, че уважаващото отношение е нещо добро, изглежда шокиращо, то тогава ще бъде. Философията понякога е разочароващо и изненадващо.

Йерархията може да се възприема като сигнал за това кога се очаква проявлението на уважение (в смисъла на предаване, спазване и разглеждане на мнението). Добрите йерархии, за разлика от деспотичните, сигнализират за правилните видове уважение.

Разбира се, уважаващото отношение може да стигне твърде далеч и да доведе до много лоши последици. Например конфуцианският призив за "разлика" между съпрузите и съпругите сам по себе си подкрепя подкрепата на репресивната йерархична социална система на отношенията между половете. Обаче фактът, че превишаването на благоговението е лошо, изобщо не означава, че е погрешно, дори когато то се проявява в подходяща степен.

Има много различни причини да се смята, че уважението, което се доказва до степен, е добро. Признаването на това, което другите знаят или могат да направят повече от нас, открива възможности за учене и растеж. Тя ни позволява да получим достъп до това, което философът Ли-Сян Лиза Розенли от Университета на Хавай нарича "сложна мрежа от човешки взаимоотношения, в която знанието за миналото се предава от поколение на поколение". Откровението изразява признаването на крайната и грешна природа на някого, докладите за важната роля на обектните отношения в развитието на индивида и постигането на благополучие, допринася за гладко - и дори красиво и грациозно - социално функциониране.

Откровението изисква признание, че не сме равни по отношение на уменията и определен набор от качества. Но дори да предположим, че някои хора са по-добри от други или че има "класово разделение" между човешките същества, не бива да забравяме колко малко от това се случва, особено в политическата сфера.

Първо, превъзходството на човека може да има различни форми. Това означава, че има огромен брой начини, по които човек може да демонстрира превъзходството си, дори ако той обикновено е "средно". Просто не знаем какъв принос могат да направят хората, така че трябва да се откажем от тях и да не мислим, че те имат потенциала за върхови постижения само в определена сфера на живота.

На второ място, въпреки разликата в способностите си, ние, хората, сме равни във всичко, което е от съществено значение за приписването на стойността на живота. Ние всички сме членове на човешкия вид и имаме важни общи характеристики, които трябва да бъдат защитени. Наличието на класиране между хората не означава, че онези, които са на по-ниски нива, не заслужават уважение.

Политиката трябва да отразява това. Такава политическа система като демокрацията, която въплъщава идеята за политическо равенство, предполага, че всеки от нас има някаква форма на човешко съвършенство.

Йерархии, основаващи се на специални познания, сега се критикуват; йерархиите, основаващи се на възрастта, се считат за извънредни. Независимо от това, геронтокрацията има подценена фина комбинация от егалитарни и меритократични предимства. Историческият анализ на Кинг Китай например показва, че благодарение на геронтократичните йерархии сред политическите елити имаше много представители на групи с нисък доход - и всичко това, защото тогава продължителността на живота не зависи от нивото на доходите. Разбира се, това, което е работило в миналото, може да бъде без значение в бъдеще. Структурата на обществото по целия свят се е променила толкова много, че ако се опитаме да възстановим тази връзка днес, едва ли ще успеем. Например, благосъстоянието оказва значително влияние върху нивото на очакваната продължителност на живота в много страни, така че истинската геронтокрация няма да е в състояние да осигури представителството на групите с ниски доходи от населението.

Геонокрацията често се свързва с патернализма - дума, която се е превърнала в друго проклятие. Политическият патернализъм може да се определи като задължителна намеса в автономията. Тази форма на йерархия по правило се третира с голямо подозрение и не за нищо: много авторитарни правителства не вземат под внимание интересите на хората, въпреки че твърдят, че действат в съответствие с тях. Някои форми на патернализъм обаче са оправдани, тъй като те всъщност могат да насърчат развитието на автономия.

Аргументът в този случай е фактът, че автономията изисква две неща: първото е да знаем какво е най-добро, втората е способността да живеем според това знание, без да бъдем разсеяни и разкъсани под въздействието на собствената си ирационалност. Тези условия обаче са трудни за изпълнение. До началото на съвременното време много философи вярваха, че хората в по-голямата си част не са били достатъчно рационални, за да не разберат напълно какво е по-добро. Освен това всички психолози са съгласни, че имаме много ограничен контрол над ирационалните елементи на нашето естество.

В този случай добрите патерналистични интервенции имат две форми. Те разпространяват знания за това, което е най-добро, под формата, достъпна за несъвършените рационални агенти. И те могат да контролират ирационалните импулси на хората от ранна възраст, така че по-късно те да допринесат за изпълнението на диктатите на ума. Такива интервенции са оправдани, само ако в крайна сметка те ни позволят да действаме по-автономно. Според теорията за привикване на Аристотел, за да живееш добре, човек трябва да развие навика да живее добре. Ето защо, парадоксално, следното твърдение, когато се изисква да се държим по определен начин от детството, по-късно ни позволява да мислим по-рационално в дългосрочен план.

Съвременната психология подкрепя тази гледна точка, тъй като предполага необходимостта от осигуряване на подходящи условия за постигане на ползи и вземане на правилни решения. Конфуцианците и съвременните психолози вярват, че човешкото поведение се дължи на два фактора: вътрешни източници (характерни черти) и външни черти на конкретните ситуации, в които се намираме.

В таком случае патерналистская иерархия может извлечь выгоду из индивидуальной анатомии. Следующее утверждение может вызвать массу горячих споров. Как бы там ни было, но иерархии содействуют социальной гармонии. Во многих культурах справедливо придают большое значение общей гармонии. Это включает в себя совместный образ жизни, а также искреннюю озабоченность качеством жизни других людей. Чрезмерная иерархия работает против этого, создавая раскол в обществе. На самом деле, в некотором смысле, иерархия всегда несёт с собой угрозу напряжённости, поскольку это ситуация, при которой один взрослый человек командует другим или заставляет его что-либо делать, при этом последний не совершил ничего плохого, он умеет принимать хорошие решения и не находится под влиянием алкоголя, временного помешательства, и тому подобное. Однако цель сохранения общинной жизни подразумевает, что иерархия может быть оправданной, если – и только если – она либо предотвращает серьёзные разногласия, либо способствует более прочному единству.

Мы можем найти отголоски таких одобрений иерархий, позволяющих достичь гармонии, во многих традиционных африканских обществах, а также восточных культурах, подверженных влиянию конфуцианства. Если мы перейдём от теории к практике, то сможем увидеть, что в большинстве западных культур также существуют принципы, оправдывающие иерархии. Подумайте о полиции, которой дана власть над другими во имя сохранения общественного порядка.

Некоторые идеи, связанные с иерархией, несомненно, будут восприняты более благосклонно, нежели другие. Также возникнут разногласия по поводу того, нужно ли нам иметь более чёткое представление о ценности определённых иерархий. У нас сложилось предвзятое мнение по отношению к иерархиям, поэтому, понятное дело, мы относимся с некоторым опасением к чрезмерному увлечению ими. Тем не менее, мы считаем продвижение данных идей очень важным для начала столь необходимой беседы о роли иерархий в мире, который во многом является эгалитарным, поскольку все люди обладают свободой и равны в своём достоинстве и правах. Однако, как бы там ни было, иерархии не могут обеспечить каждого равной властью и авторитетом. Но если мы хотим сгладить это необходимое неравенство, пришло время всерьёз задуматься о преимуществах иерархий.

Превью: Человек, пасущий коня, Хань Гань (706—783), придворный художник Сюань-цзуна.

По материалам: Aeon

Перевод: Muz4in.Net

Вижте също:

Получете най-скорошните публикации във входящата поща

Сайтът може да съдържа съдържание, което не е предназначено за лица под 18-годишна възраст.